ЕС не е единственият, който признава заплахата от АМР, и работи на най-високо политическо равнище в тази насока. Много държави извън ЕС, както и международни организации, също предприемат действия за справяне с това неотложно глобално предизвикателство.
Международното сътрудничество е ключов елемент от Плана за действие срещу АМР от 2017 г. и Препоръката на Съвета от 2023 г. относно АМР, в които се очертават действия за засилване на участието на ЕС в глобални инициативи срещу АМР.
Неотдавнашните изявления на Г-7 (октомври 2024 г.) и Г-20 (октомври 2024 г.) показват, че мащабът на проблема изисква съгласувани усилия за управление на световно равнище в съответствие с подхода „Едно здраве“.
На световно равнище Комисията работи в тясно сътрудничество с четиристранния алианс и съвместния четиристранен секретариат по въпросите на АМР:
- Световната здравна организация (СЗО) участва в изпълнението на Глобалния план за действие за АМР.
- Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) играе ключова роля в подпомагането на правителствата, производителите, търговците и другите заинтересовани страни да приемат мерки за свеждане до минимум на употребата на антимикробни средства и за предотвратяване на развитието на АМР. ФАО също така преразгледа своя план за действие относно антимикробната резистентност за 2021—2025 г.
- Световната организация по здравеопазване на животните (WOAH) предприема различни действия за предотвратяването на АМР в световен мащаб, като например насърчаване на отговорното и разумно използване на антимикробни средства във ветеринарната медицина, за да се запази терапевтичната им ефикасност както при животните, така и при хората, а също така и по-добро познаване и наблюдение на количествата антимикробни средства, използвани при отглеждането на селскостопански животни.
- Програмата на ООН за околната среда (UNEP) работи за предоставяне на научно обосновани доказателства, които могат да послужат за основа на стратегии относно АМР, и за гарантиране, че екологичните измерения са отразени по подходящ начин в подхода „Едно здраве“ в отговор на АМР“.
Европейската комисия подкрепя и активно участва в работата на платформата на четиристранния алианс за многостранно партньорство в областта на АМР, за да спомогне за създаването на обща глобална визия и за постигането на по-голям консенсус относно АМР.
През септември 2024 г. се проведе втората среща на високо равнище относно АМР на Общото събрание на ООН (ОС на ООН), чиято цел бе да се повишат глобалните ангажименти за справяне с АМР. В нова политическа декларация, одобрена от държавите — членки на ООН, включително държавите — членки на ЕС, се поема ангажимент за конкретни действия за справяне с АМР във всички сектори чрез подход „Едно здраве“, който признава, че здравето на хората, животните и околната среда са неразривно свързани.
Освен това през ноември 2024 г. на 4-ата световна министерска конференция на високо равнище по въпросите на АМР в Саудитска Арабия бяха приети ангажиментите от Джеда, за да се превърнат някои елементи от политическата декларация на Общото събрание на ООН в конкретни действия.
ЕС също така осигурява капацитет за развитие и подкрепя действията в областта на АМР в държавите с ниски и средни доходи, по-специално чрез Многопартньорския доверителен фонд на ООН за АМР (MPTF), който подкрепя изпълнението на националните планове за действие „Едно здраве“ във връзка с АМР.
Комисията и други европейски институции, включително Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), също така си сътрудничат тясно с правителствата и съответните специализирани агенции на САЩ, Канада, Норвегия и Обединеното кралство в рамките на Трансатлантическата работна група по антимикробна резистентност (TATFAR).
Комисията подкрепя и дейности на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за оценка на икономическото въздействие на АМР посредством подход „Едно здраве“. Това включва разработване на различни варианти на политиката за справяне с АМР, както и оценка на свързаните с АМР разходи и въздействието на политиките върху пазара на труда и икономиката като цяло (доклади на ОИСР от 2023 г.: Embracing a One Health Framework to Fight Antimicrobial Resistance (Възприемане на подход „Едно здраве“ за борба с антимикробната резистентност); Fighting Antimicrobial Resistance in EU and EEA countries (Борба с антимикробната резистентност в държавите от ЕС и ЕИП).
Освен това ЕС твърдо се застъпва за отговорната употреба на антимикробни средства и активно насърчава мерки за намаляване на появата и разпространението на антимикробна резистентност в хранителната верига чрез работната група за борбата с антимикробната резистентност (Codex TFAMR) през 2007—2011 г. и 2017—2021 г. Тези усилия доведоха до създаване на две насоки и кодекс за поведение, който вече е на разположение в консолидирана публикация и предоставя насоки за подпомагане на правителствата при разработването и прилагането на ефективни стратегии за управление на предаваната чрез храната антимикробна резистентност.
