Направо към основното съдържание
Public Health

Въпреки че разработването и внедряването на решения в областта на електронното здравеопазване в здравните системи е в сферата на компетентност на националните органи, ЕС е поел ангажимент да предоставя подкрепа чрез финансиране и платформи, в чиито рамки страните от ЕС могат да си сътрудничат по въпроси, свързани с електронното здравеопазване.

По някои аспекти, като оперативната съвместимост или стандартите за качество, се вземат мерки на европейско равнище чрез координирани действия и привеждане в съответствие в областта на цифровите технологии.

Платформи за сътрудничество в областта на политиката

Няколко структури предоставят платформи за съвместна работа и сътрудничество:

  • Мрежата за електронно здравеопазване, създадена по силата на Директива 2011/24/ЕС относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, свързва националните органи, които отговарят за електронното здравеопазване. Чрез тази мрежа, изградена на доброволна основа, страните от ЕС могат да дават насоки във връзка с развитието на електронното здравеопазване в Европа и да помагат за формирането на политиката относно оперативната съвместимост и стандартизацията на електронното здравеопазване. Дейностите на мрежата за електронно здравеопазване се основават на приоритетите, посочени в нейния многогодишен работен план за 2018—2021 г.
  • Съвместното действие в подкрепа на мрежата за електронно здравеопазване, наречено eHAction (действие в областта на електронното здравеопазване), стартира през 2018 г. Като третото съвместно действие от този вид, eHAction се основава на успехите на своите предшественици. Основните цели на съвместното действие са да се подкрепи мрежата за електронно здравеопазване с технически и научни съвети, да се улесни трансграничното здравно обслужване в ЕС и да се окаже необходимата подкрепа за инфраструктурата за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване.

    В рамките на eHAction се разработват стратегически препоръки и инструменти в подкрепа на политическите дискусии между мрежата за електронно здравеопазване, държавите от ЕС и Комисията по 4 приоритетни области, основаващи се на многогодишната работна програма на мрежата за електронно здравеопазване за периода 2018 — 2021 г. Действието се финансира по линия на здравната програма на ЕС, като неговите цели са:

    • предоставяне на повече възможности на хората;
    • допринасяне за иновативното използване на здравни данни;
    • повишаване на приемствеността на грижите;
    • справяне с предизвикателствата във връзка с прилагането.
  • Групата на заинтересованите лица по въпросите на електронното здравеопазване (eHSG) се състои от представители на европейски организации шапки/асоциации или организации с европейски обхват в областта на научните изследвания, промишлеността и стандартизацията, както и от асоциации, представляващи ползвателите (пациенти, специалисти, доставчици и др.), които са активни в сектора на електронното здравеопазване. Основната цел на групата е да допринася за развитието на политика в областта на електронното здравеопазване на равнище ЕС. В създадената през 2012 г. група членуват 30 души, а нейният мандат е до края на 2022 г.
    • създаване на инфраструктура за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване за трансграничен обмен на здравни данни, за да се даде възможност за приемственост на здравните грижи за гражданите, пътуващи в рамките на ЕС;
    • създаване на европейско пространство за здравни данни, за да се даде възможност за безопасно използване на здравни данни в подкрепа на предоставянето на грижи, изследванията и създаването на политики.
  • Европейското сътрудничество в момента се развива в следните технически области, като целта е да се популяризират ползите и добавената стойност на цифровото здравеопазване в конкретните области на дейност:
  • Общността от практики на органите за предоставяне на достъп до здравни данни (HDABs-CoP) е свидетелство за съвместния ангажимент за ориентиране в сложността на вторичното използване на здравни данни в обхвата на предстоящия регламент за европейското пространство на здравни данни (ЕПЗД). Създадена през януари 2024 г., HDABs-CoP включва компетентни органи и свързани субекти от държавите — членки на ЕС, и държавите от ЕИП, отговарящи за вторичното използване на здравни данни в рамките на ЕПЗД. HDABs-CoP служи като временна платформа, която дава възможност за сътрудничество между държавите от ЕС до официалното създаване на управленската структура на ЕПЗД. 
  • Съвместното действие за европейското пространство на здравни данни (TEHDAS) стартира през 2021 г. В него участват 26 европейски държави (22 страни от ЕС и 4 други държави).

    Чрез съвместното действие ще се подкрепя работата на Комисията по европейското пространство на здравни данни, като:

    • се обединяват усилията на лица, имащи отношение към използването на здравни данни за научни изследвания и създаване на политики (вторично използване на данни) в ЕС;
    • се събират добри практики във връзка с вторичното използване на данни в ЕС
    • се разработват концепции и варианти за ефективно вторичното използване на здравни данни.

    Тези концепции и варианти ще бъдат насочени към управлението, качеството на данните, инфраструктурата и предоставянето на възможности на гражданите във връзка с вторичното използване на здравни данни в ЕС.

    Съвместното действие е създадено в рамките на третата здравна програма на ЕС.

Финансово помощ от ЕС

За да изпълнява своята политика в областта на електронното здравеопазване, Комисията разчита на няколко финансови инструмента:

  • Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) подкрепя изграждането на трансевропейски мрежи и инфраструктура в секторите на транспорта, далекосъобщенията и енергетиката. В неговите рамки се финансират проекти, търсещи решения на общи предизвикателства чрез предоставяне на технически и организационен експертен опит. Определеният за цялата програма бюджет, предложен от Европейския съвет, е 28 396 милиона евро за периода 2021—2027 г.
  • В рамките на програмата „Цифрова Европа“ ще се инвестира в ключов стратегически капацитет в областта на цифровите технологии и ще се допълват други инструменти в подкрепа на цифровата трансформация. Програмата има бюджет от 6761 милиона евро според предложението на Европейския съвет.
  • Чрез Хоризонт 2020 — най-голямата програма на ЕС за научни изследвания — се подкрепят изследванията, иновациите и сътрудничеството в областта на ИКТ за целите на здравето и благосъстоянието. В рамките на програмата също така се насърчават МСП да увеличат внедряването на решения в областта на електронното здравеопазване и да търсят пазари в чужбина. Тя ще бъде последвана от програма „Хоризонт Европа“, която обхваща периода 2021—2027 г. и разполага с бюджет от 75 900 милиона евро, предложен от Европейския съвет през юли 2020 г.
  • В рамките на третата здравна програма (2014—2020 г.) бяха подкрепени съвместни действия и бяха съфинансирани няколко проекта в областта на електронното здравеопазване. В рамките на предстоящата четвърта здравна програма (2021—2027 г. ) ще продължи подкрепата за действията на Европейския съюз в областта на електронното здравеопазване. В заключенията на Европейския съвет от юни 2020 г. за нея е предвиден бюджет от 1670 милиона евро.

Проучвания, свързани с електронното здравеопазване

Европейската комисия финансира две проучвания за телемедицината и големите информационни масиви, за да се осигурят насоки за политиките в областта на цифровото здравеопазване и грижи.

Комисията поръча проучване за оценка на правилата на страните от ЕС относно здравните данни в светлината на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) (приложение). Проучването показва как се прилага картографиране на ОРЗД в здравния сектор в различните страни.

В проучването се прави преглед на настоящите правни и технически условия за обмена на здравни данни в държавите от ЕС, както и на механизмите за управление, създадени с цел улесняване на достъпа на трети страни до здравни данни за повторна употреба.

Европейската комисия също така извършва проучване относно регулаторните пропуски, като целта е да се установят пречките пред предоставянето на цифрови здравни услуги и използването на изкуствения интелект в здравеопазването, като се обръща особено внимание на отговорността и използването на здравни данни. В проучването се обръща внимание и на член 14 от Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.

Изграждане на капацитет и цифрови умения

Цифровите решения в областта на здравето и грижите могат да допринесат за повишаване на благосъстоянието на милиони граждани и коренно да променят начина на предоставяне на услуги в областта на здравето и грижите на пациентите, ако са проектирани целенасочено и са изпълнени по рентабилен начин. Те могат да подпомогнат и реакцията при здравни кризи, като например пандемията от от COVID-19.

Комисията полага усилия да подкрепя изграждането на капацитет на държавите членки за използване на нови технологии, като телездраве и изкуствен интелект, и да помага за оптимизирането на техните здравни системи чрез разработване на показатели, бенчмаркинг и краткосрочни партньорски проверки/туининг.

Като важна част от цифровизацията на секторите на здравеопазването и полагането на грижи Комисията работи със страните от ЕС за предоставяне на образование и обучение в областта на цифровите умения, включително повишаване на квалификацията, преквалификация и възможности за обмен на знания, на студенти, здравни работници, директори на болници и създатели на политики.

Latest updates and documents