В нашия глобализиран свят болестите могат да се разпространят много бързо от една държава в друга. Ранното откриване на заплахи за здравето изисква постоянно строго наблюдение и механизми за ранно предупреждение и реагиране.
ЕС създаде структури за бърз обмен на информация между органите на държавите членки в областта на общественото здравеопазване и световни организации, като Световната здравна организация (СТО), за да може заплахите да се откриват възможно най-рано.
Наблюдение на заразните болести и другите заплахи за здравето
Системите за наблюдение предоставят информация за тенденциите по отношение на заразните болести, като по този начин помагат за определянето на рисковите фактори и областите на интервенция. Тази информация служи за определяне на приоритети, планиране, изпълнение и разпределение на ресурсите за програми за профилактика, както и за оценяване на тези програми и мерките за контрол.
С Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета първоначално бе създадена мрежата за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести.
Решение № 2119/98/ЕО бе отменено и заменено с Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето. С това ново решение бе възобновена дейността на мрежата за епидемиологичен надзор на заразните болести и конкретните свързани с тях здравни проблеми.
В мрежата участват Комисията, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и компетентните органи, отговарящи на национално равнище за епидемиологичния надзор. Мрежата се управлява и координира от ECDC.
Новият Регламент (ЕС) 2022/2371 относно сериозните трансгранични заплахи за здравето на свой ред отмени и замени Решение № 1082/2013/ЕС. С него се поддържа и допълнително укрепва европейската мрежа за епидемиологичен надзор, която продължава да се управлява и координира от ECDC.
Преразгледан списък на заразните болести
Около 50 болести и специфични здравни проблеми, като например антимикробната устойчивост, се наблюдават чрез мрежата на ЕС за епидемиологичен надзор — от антракс до Зика. Списъкът с тези болести и проблеми беше актуализиран за последен път през 2018 г. с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/945 на Комисията, когато в списъка бяха добавени лаймска невроборелиоза, Денга, Зика и Чикунгуня.
С решението също така бяха преразгледани определенията за случай по отношение на няколко други заразни болести и свързани с тях здравни проблеми, като антимикробната резистентност (АМР) и инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Списъкът съответства на класификациите на СЗО.
С Регламент (ЕС) 2022/2371 на Комисията се предоставят правомощия да актуализира отново списъка на заразните болести и свързаните специфични здравни проблеми, като например антимикробната резистентност, за да се гарантира, че те са обхванати от мрежата за епидемиологичен надзор.
Комисията също така формулира определенията за случай по отношение на всяка заразна болест, които държавите членки използват за наблюдение и докладване на ECDC. По този начин се гарантират съпоставимостта и съвместимостта на събраните данни на равнище ЕС.
За други видове заплахи за здравето наблюдението с цел установяване на тенденциите и промените в рисковия профил изисква различни подходи. Комисията поддържа контакт със съответните агенции на ЕС и с органите на държавите от Съюза, за да гарантира, че плановете за готовност се променят в отговор на променящите се заплахи.
Референтни лаборатории на ЕС за обществено здраве
С Регламент (ЕС) 2022/2371 относно сериозните трансгранични заплахи за здравето беше въведен правен мандат за създаването на референтни лаборатории на ЕС (РЛЕС) в областта на общественото здраве. РЛЕС в областта на общественото здраве следва да предоставят подкрепа на националните референтни лаборатории с цел насърчаване на добрите практики и доброволното уеднаквяване от страна на държавите членки на диагностиката, методите на изследване и използването на определени тестове за постигане на единен подход при надзора, уведомяването и докладването на болести.
Европейската комисия може да определя РЛЕС чрез актове за изпълнение. Първите РЛЕС бяха определени през март 2024 г.
Те обхващат следните болести или здравни проблеми:
- РЛЕС за антимикробна резистентност (АМР) при бактериите
- РЛЕС за векторно преносимите вирусни патогени
- РЛЕС за нововъзникващи, преносими чрез гризачи и зоонозни вирусни патогени
- РЛЕС за високорискови, нововъзникващи и зоонозни бактериални патогени
- РЛЕС за Legionella
- РЛЕС за дифтерия и коклюш
Система за ранно предупреждение и реагиране (СРПР)
СРПР е система за бързо предупреждение на равнището на ЕС за сериозни трансгранични здравни заплахи. Тази поверителна уеб базирана система позволява на Европейската комисия и на определените компетентни органи, отговорни на национално равнище (наричани компетентни органи, отговарящи за СРПР), да осъществяват постоянна комуникация.
Страните от ЕС могат да изпращат сигнали, да споделят информация и да координират своите ответни действия при сериозни трансгранични заплахи по сигурен и навременен начин.
Европейската комисия притежава системата, а ECDC управлява ИТ платформата. СРПР се използва успешно за предупреждаване, споделяне на информация и координиране на мерки в отговор на трансгранични прояви на заразни болести при управление на настоящи и предишни огнища на болести, като например COVID-19, маймунска шарка, пандемичен грип A (H1N1), ебола и др.
СРПР е система за всички заплахи, включително биологични, химични и екологични заплахи и заплахи с неизвестен произход — например екстремни метеорологични явления, облаци от вулканична пепел, химически разливи или биологични опасности като биотоксини.
СРПР функционира при строги правила, включително по отношение на управлението на личните данни. В Решение за изпълнение на Комисията (ЕС) 2017/253 бяха определени процедурите за изпращане на сигнали в рамките на СРПР и за обмен на информация, консултации и координация на реакцията при трансгранични заплахи за здравето.
В Препоръка (ЕС) 2017/1140 на Комисията допълнително бяха предвидени правила относно личните данни, които могат да се обменят чрез Системата за ранно предупреждение и реагиране (СРПР), за да се координират мерките за проследяване на контактите във връзка със сериозни трансгранични заплахи за здравето. Тези актове, в които се определят процедурите за СРПР, ще бъдат актуализирани след приемането на новия Регламент (ЕС) 2022/2371.
В процес на подготовка са нововъведения в СРПР, като се вземат предвид извлечените поуки от пандемията от COVID-19 и новият Регламент (ЕС) 2022/2371, който изисква платформата на СРПР да поддържа докладването на всякакви заплахи.
Освен това СРПР следва да позволи обмена на мерки в областта на общественото здраве, оценки на риска и функции за управление на кризи, като например такива, които изискват обмен на лични здравни данни, с цел ефективно цифрово трансгранично проследяване на контактите и медицинска евакуация.
Разширеният мандат на ECDC също така изисква СРПР да се актуализира непрекъснато, като се използват съвременни технологии, изкуствен интелект, ползващи космически технологии приложения, други технологии за цифрово проследяване на контактите и др.
Кога и как се задейства СРПР
Компетентните органи, отговарящи за СРПР, или Европейската комисия подават сигнал, когато сериозна трансгранична заплаха за здравето:
- е необичайна или неочаквана за дадено място и време
- причинява значителна заболеваемост или смъртност или нейните мащаби бързо нарастват
- надвишава националния капацитет за реагиране и засяга повече от една държава от ЕС
- може да изисква координирана реакция на равнище ЕС.
Сигналите се изпращат не по-късно от 24 часа от момента, в който държавата от ЕС или Комисията за първи път са информирани за заплахата. Например първото уведомление за вируса, който по-късно стана известен като SARS-CoV-2 (вирусът, причиняващ COVID-19), бе изпратено от Комисията още на 9 януари 2020 г., дни след като Китай съобщи за съществуването на неизвестен вирус.
По време на действията в отговор на COVID-19 СРПР подкрепи и обмена на данни от формулярите за локализиране на пътници с цел трансгранично проследяване на контактите. Проследяването на контактите е основен инструмент за ефективна реакция, който позволява бързо идентифициране на евентуално заразени лица, за да бъдат изолирани, изследвани или лекувани.
Това от своя страна помага да се спре или забави разпространението на съответната болест. Обменът на данни за пътниците чрез СРПР стана възможен благодарение на два правни акта:
- Решение за изпълнение (ЕС) 2021/858 на Комисията по отношение на сигнали, свързани с проследяването на контактите на пътниците, идентифицирани чрез формуляри за локализиране на пътници
- Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1212 на Комисията по отношение на сигналите, свързани с проследяването на контактите на изложените на риск лица, идентифицирани при попълване на формулярите за локализиране на пътници.
