В отношенията си с държави извън ЕС и с международни организации в областта на общественото здраве, ЕС се стреми към:
- насърчаване на доброто здраве за всички в ЕС и извън него
- популяризиране на принципи, стандарти и законодателство за високо качество на общественото здравеопазване
- повишаване на осведомеността по глобални здравни въпроси в рамките на своята международна политика за обществено здраве
- преодоляване на здравните неравенства между страните и регионите в ЕС.
Тези цели се постигат чрез различни политики и сътрудничество със съответните заинтересовани страни.
Освен това Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (EMA) имат активни международни програми.
Сътрудничество с държави извън ЕС
ЕС си сътрудничи по здравни въпроси със страни извън неговите предели, за да насърчава доброто здраве за всички и да подкрепя принципи, стандарти и законодателство за високо качество на общественото здравеопазване.
Той си сътрудничи с:
- Държави извън ЕС от цял свят — въз основа на двустранни споразумения
- Държави, които кандидатстват да станат потенциални нови членове на ЕС
- Съседни държави, попадащи в обхвата на европейската политика за съседство.
Двустранно сътрудничество с държави извън ЕС от цял свят
ЕС има двустранни споразумения за партньорство и сътрудничество с много държави по света. С тези споразумения се определят общите условия за сътрудничество в областта на общественото здраве. Те също така служат за основа за двустранно сътрудничество между отделни държави от ЕС и държави извън Съюза.
Когато се налага по-скоро техническо сътрудничество, Европейската комисия (ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“) може да сключва споразумения с национални министерства във връзка с отделни сектори.
Потенциални нови членове на ЕС
ЕС предоставя съвети на държавите, които кандидатстват за членство в ЕС (наричани страни кандидатки) и други държави, които могат да кандидатстват в бъдеще, относно здравната си политика и оценява напредъка им по отношение на здравните стандарти и политики на ЕС. Съответните глави от преговорите за присъединяване са:
- Обществено здраве — глава 28 относно защитата на потребителите и здравето
- Лекарствени продукти — глава 1 относно свободното движение на стоки.
Комисията подкрепя и направлява тези държави и следи напредъка по отношение на включването на правилата на ЕС в тяхното законодателство.
Механизмът за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) и туининг програмите с национални администрации от ЕС помагат на съответните държави да приведат здравните си стандарти в съответствие с нормите на ЕС и да създадат или развият институции и административни структури, които са им необходими.
Съседни страни
Европейската политика за съседство е основната външна политика на ЕС по отношение на 16 от неговите съседи.
Тя се основава на двустранни планове за действие, договорени между ЕС и всяка страна партньор, като в тях се определя програмата за реформи за период от 3 до 5 години и — в зависимост от приоритетите на всяка държава — може да обхващат например:
- Здравеопазване и реформа на сектора на общественото здравеопазване, диалог по здравната политика
- Информация и знания за здравето
- Борба със заразните болести и други заплахи за здравето
Помощта включва например програми за обучение, като Средиземноморската програма за обучение по интервенционна епидемиология (MediPIET) и сътрудничество с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).
Комисията работи в тясно сътрудничество с три източноевропейски държави, които имат споразумения за асоцииране с ЕС (Украйна, Молдова и Грузия). Тя им помага да приведат правилата си за обществено здраве в съответствие с тези на ЕС и да извършат общи реформи в областта на общественото здраве.
Съществуват и финансови инструменти в подкрепа на политиката (TAIEX и туининг програмите).
