Бюлетин „Здраве-ЕС“ 203 — На фокус

Нужни са повече усилия, за да се реализира пълният потенциал на Директивата за трансгранично здравно обслужване

Франсоаз Гростет, член на Европейския парламент и бивш докладчик за Директивата за трансгранично здравно обслужване, казва, че целта на директивата е да се изяснят правата на пациентите, когато получават здравно обслужване в друга страна от ЕС. Докато директивата не бе приложена на практика, нямаше правна сигурност, а пациентите често бяха оставяни да си уреждат сами лечение в друга страна от ЕС и възстановяване на разходите за това, казва тя. В този смисъл това е законодателство, което очевидно е от полза за гражданите на ЕС.

Директивата насърчава ли повече хора да търсят здравно обслужване в чужбина?

Не става дума да се насърчават хората да се занимават с „медицински туризъм“, а да се даде възможност на пациентите да се възползват от най-големия експертен опит и най-подходящото лечение, които са на разположение, дори и това да не е в тяхната страна.

Какъв е ефектът от директивата досега?

Директивата допринесе за укрепване на правната сигурност по отношение на трансграничното здравно обслужване и възстановяването на разходите, както за самите пациенти, така и за националните органи, отговорни за управлението на тези дейности. Много се радвам, че тя също така доведе до засилване на сътрудничеството между страните членки. Действително, една от основните мерки е изграждането на европейските референтни мрежи за редки и сложни заболявания. Тези мрежи обединяват центрове за лечение в различни страни, специализирани в едни и същи терапевтични области. Начинът, по който са структурирани, ще даде възможност за подобряване на диагностицирането, лечението и управлението на редките болести, докато сътрудничеството и обединяването на ресурси ни дават надежда за по-голям напредък в изследванията.

Вече е постигнат сериозен напредък и аз съм много доволна, че Комисията успя да даде официален старт на първата група от 24 европейски референтни мрежи през март 2017 г. Те са напълно конкретен пример за ползите, които Европа може да получи, когато работим заедно, а не всеки поотделно.

Какво трябва все още да бъде направено?

Прилагането на директивата е дълъг и сложен процес и остава да бъдат направени много неща. За да се възползват напълно от правата си, гражданите първо трябва да знаят, че имат такива! Трябва да се отбележи, че положението в това отношение в различните страни членки значително се различава, както посочи и Комисията в последния си доклад за изпълнението. Създадени са национални органи за контакт, за да информират гражданите, но много от тях все още не се използват. Трябва да предадем посланието, че директивата и референтните мрежи съществуват, не само на гражданите, но и на националните органи. И накрая, бих искала да обърна по-голямо внимание на взаимната свързаност на нашите здравни системи в условията на все по-бързо развитие на електронното здравеопазване. Тази взаимна свързаност е незаменима, и въпреки това, когато работех по директивата, не всички страни членки — за съжаление — бяха готови да обединят усилията си. В бъдеще трябва да коригираме това.

Дейности на равнище ЕС

Новини

Други интересни връзки