Съветът на държавите членки бе създаден на 5 февруари 2014 г. съгласно решението за изпълнение на Европейската комисия.
Основните задачи на Съвета са:
- одобряване на предложения за мрежи и заявления за членство на доставчици на здравно обслужване
- одобряване на заявления на доставчици на здравно обслужване, които искат да се присъединят към вече съществуваща мрежа
- закриване на мрежи (оценка)
- вземане на решения относно загубата на членство.
Функциониране на Съвета
- Процедурен правилник на Съвета
- Членовете представляват държавите от ЕС и държавите от ЕИП (максимум по 2-ма представители на държава)
- Съпредседатели на Съвета са представителят на Комисията и представител на членовете, който се избира от Съвета за период от две години.
- В момента съпредседатели на Съвета са Швеция (д-р Ленарт Кристиансон) и Комисията (д-р Анджей Рис, директор на дирекция B в генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“).
Заседания и основни документи
- Изявление на Съвета на държавите членки за европейските референтни мрежи (ЕРМ) относно системата за подкрепа на комуникацията по отношение на COVID-19
- Изявление относно интеграцията на ЕРМ в здравните системи на държавите членки (документ, наличен на всички езици на ЕС — също на норвежки)
- Протоколи от заседанията, в които са отразени резултатите и решенията, взети от Съвета
- Стратегическо мислене относно създаването на европейски референтни мрежи
- Стратегическа позиция относно свързаните партньори на европейските референтни мрежи
- Свързани партньори – изявление относно определението и минималните критерии
- Свързани партньори – изявление относно сроковете за определяне
- Свързани партньори – правила за прекратяване на участие
- Изявление относно европейските референтни мрежи (ЕРМ) и промишлеността (2019 г.) – версия от 2016 г.
Национални стратегии
Редица страни от ЕС имат ясни политики и критерии за управление на редките, слабо разпространените или сложните заболявания, а други в момента определят подхода си и начина, по който той може да се свърже с европейските референтни мрежи.
В информацията по-долу са посочени националните критерии или системи, използвани за одобряване на експертни центрове и други евентуални високоспециализирани услуги. Тези национални стратегии би трябвало да помогнат за популяризирането на европейските референтни мрежи на национално равнище и за улесняването на обмена на добри практики между страните от ЕС.
 Австрия |
 |
 Белгия |
 Латвия |
 |
 Литва |
 Хърватия |
 Люксембург |
 Кипър |
 Малта |
 Чехия |
 Нидерландия |
 |
 Полша |
 Естония |
 |
 |
 Румъния |
 |
 |
 Германия |
 |
 Гърция |
 |
 |
 |
 Ирландия |
Държави от ЕИП
 |
 Лихтенщайн |
Други държави
