Направо към основното съдържание
Public Health

Органи

Въпреки че трансплантацията на органи се използва все по-често като форма на лечение, основният фактор, който ограничава прилагането ѝ, остава недостигът на органи.

Бъбреците са най-често трансплантираните органи, като този вид трансплантация помага на пациенти с бъбречни заболявания в краен стадий. Други често трансплантирани органи са черният дроб, белият дроб и сърцето. Тънко черво и панкреас също могат да бъдат трансплантирани, а постоянно се развиват и нови видове трансплантации.

Всички органи могат да бъдат дарени след смъртта, докато живи донори могат да даряват бъбрек и част от черния си дроб.

Европейската комисия предоставя финансиране за действия във връзка със субстанциите от човешки произход предимно под формата на проекти или съвместни действия с национални органи. Действията имат за цел да се подпомогне изпълнението на ангажимента на ЕС в областта на безопасността и качеството, но също така служат за насърчаване на други политически приоритети, като подобряване на достъпа до субстанции от човешки произход или на ефективността на здравните системи, които подкрепят донорството и предлагането.

Европейската комисия подпомага националните компетентни органи, като улеснява обмена на информация между тях, включително чрез насоки от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), по-специално по време на кризата с COVID-19. Европейската комисия планира по-нататъшни действия за продължаване на подкрепата в тази област, основно в две направления:

  1. Подкрепа за държавите от ЕС и спазване на задължението за докладване, определено в Директивата
  2. Подкрепа за сектора чрез безвъзмездни средства по програма „ЕС в подкрепа на здравето“ и финансова подкрепа за експертни органи.
     
Infographic - Organs

Законодателство

Правната рамка, определяща стандартите за трансплантация на органи, е изложена в Директива 2010/53/ЕС, наричана още Европейска директива за органите.

В Директивата са посочени стандартите за качество и безопасност за органите. Тя обхваща всички стъпки в процеса на трансплантация — даряването, доставянето, контрола, преработването и разпределянето.

За да подпомогне прилагането на този основен акт, Комисията предложи и прие — в тясно сътрудничество със страните членки — Директива 2012/25/ЕС на Комисията за установяване на информационните процедури за обмен между държавите членки на човешки органи, предназначени за трансплантация.

Предложението на Комисията за директива за органите бе съпроводено от оценка на въздействието. Резолюция 2007/2210, Заключения на Съвета № 15332/07 SAN относно донорството и трансплантацията на органи, Съобщение на Комисията COM (2007) 275 и Консултацията относно донорството и трансплантацията на органи полагат основите на съществуващото законодателство.

Насоки

Европейската комисия си сътрудничи тясно с експертни органи като Съвета на Европа и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) в разработването на практически насоки, които подкрепят центровете за трансплантация и организациите за доставяне на органи при прилагането на тази задължителна нормативна уредба.

Координация и изпълнение

Компетентните национални органи отговарят за изпълнението на изискванията, определени в законодателството на ЕС. Европейската комисия редовно провежда срещи с тях, за да се улесни комуникацията, да се обменят добри практики и да се постигне общо разбиране относно прилагането на директивите.

Компетентните национални органи периодично провеждат проучвания, които дават възможност на Европейската комисия да изготвя доклади за текущото положение във връзка с прилагането на законодателството.

Понякога националните компетентни органи в ЕС приемат изявление по въпрос от общ интерес:

План за действие

Европейският План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009—2015 г.): активизирано сътрудничество между държавите членки помага на държавите от ЕС да реагират на недостига на органи, да укрепват системите за трансплантация и да подобряват качеството и безопасността на продуктите за трансплантация. С плана, който служи като основа за множество финансирани от ЕС дейности, се определят общи насоки за укрепване на дейностите по трансплантация в страните от ЕС. През периода на изпълнение на плана (2009—2015 г.) държавите от ЕС увеличиха дейностите с 4600 допълнителни трансплантации годишно.