Направо към основното съдържание
Public Health

Световно здравеопазване

Глобална здравна стратегия на ЕС

Благосъстоянието и животът на гражданите, просперитетът и стабилността на обществата и устойчивите икономики изискват глобален подход към здравеопазването. Глобалната здравна стратегия на ЕС, приета през ноември 2022 г., представлява нов начин за справяне със здравните предизвикателства на световно равнище в един променящ се свят.

Стратегията на ЕС в областта на световното здравеопазване заменя политиката в областта на световното здравеопазване, установена през 2010 г., и предлага три приоритета за справяне с предизвикателствата в областта на световното здравеопазване:

  • осигуряване на по-добро здраве и благосъстояние на хората през целия живот
  • укрепване на здравните системи и постигане на напредък в областта на всеобщото здравно осигуряване
  • предотвратяване и борба със заплахите за здравето, включително пандемиите, чрез прилагане на подхода „Едно здраве“.

ЕС ще допринесе за формирането на нов световен здравен ред чрез:

  • стабилно глобално управление в сложна геополитическа среда
  • международни партньорства в областта на здравеопазването
  • използване в максимална степен на подхода „Екип Европа“
  • по-ефективно финансиране чрез насърчаване на иновативното финансиране, обединяването на ресурси в международен план и съвместните инвестиции.

Стратегията представлява външното измерение на Европейския здравен съюз, който защитава благосъстоянието на европейците и устойчивостта на техните здравни системи. Тя е също така ключов компонент на Global Gateway, който изгражда равноправни партньорства, основани на съвместна отговорност.

Организация на обединените нации (ООН) — сътрудничество в областта на здравеопазването

ЕС е установил стабилни отношения с ООН чрез тясно сътрудничество със секретариата на организацията и нейните агенции, фондове и програми. Сътрудничеството включва както световното здравеопазване, така и въпроси, пряко свързани със здравето, включително развитие, права на човека, изменение на климата, управление на кризи и хуманитарна помощ.

ЕС подкрепя Световната здравна организация (СЗО) в качеството ѝ на водещ авторитет по въпросите на световното здраве в системата на ООН.

Европейската комисия играе активна роля в обсъжданията по въпроси на световното здравеопазване в рамките на Групата на 20-те (Г-20), международен форум на ръководителите на правителствата и управителите на централните банки на 20-те водещи в света индустриализирани и бързо развиващи се икономики, и на Групата на 7-те (Г-7), която представлява седемте най-големи развити икономики в света.

Обсъжданите въпроси включват:

Цели за устойчиво развитие

Седемнадесетте цели на ООН за устойчиво развитие, по които бе постигната договореност през 2015 г., предоставят глобална рамка за действия до 2030 г.

Въпреки че много от целите са свързани със здравето, една от тях е специално насочена към него. Цел 3 се отнася до Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст. Нейните цели включват:

  • Инфекциозни болести, като ХИВ/СПИН, туберкулоза, хепатит
  • Незаразни болести и психично здраве
  • Злоупотреба с вещества
  • Контрол на тютюнопушенето
  • Достъп до ваксини и медикаменти
  • Финансиране на здравеопазването и проблеми, свързани със здравните работници

Европейската комисия и страните от ЕС носят съвместно отговорност да подпомагат постигането на целите за устойчиво развитие. Отговорът на Комисията на програмата до 2030 г. относно целите за устойчиво развитие е изложен в съобщение, прието през 2016 г. и озаглавено Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще, съпроводено от работен документ на службите на Комисията.

Този отговор съдържа елементи като включване на целите за устойчиво развитие в политиките и инициативите на ЕС, редовно отчитане на напредъка, сътрудничество с основни заинтересовани страни и разработване на дългосрочна визия.

Уебсайтът на ЕС за устойчивото развитие предоставя подробна информация за това как Съюзът подпомага изпълнението на програмата до 2030 г. и постигането на целите за устойчиво развитие.

Форумът за политиката относно световното здравеопазване и Комисията

В подкрепа на своята политика в областта на световното здравеопазване Комисията провежда Форум за политиката относно световното здравеопазване, в който участват представители на международни организации, НПО и промишлеността. Това би трябвало да допринесе за укрепване на позицията на ЕС по въпросите на световното здраве чрез осигуряване на съгласуваност между неговите вътрешни и външни политики за постигане на целите на световното здравеопазване.

Форумът за политиката относно световното здравеопазване бе създаден след съобщението на Комисията относно световното здравеопазване от 2010 г. и последвалите го заключения на Съвета. Водещите участващи ведомства на Комисията са ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Научни изследвания и иновации“.

Глобална инициатива за здравна сигурност

Като член на Глобалната инициатива за здравна сигурност (GHSI) Европейската комисия работи в тясно сътрудничество със СЗО и страните от Г-7+ (САЩ, Канада, Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Япония и Мексико) за създаване на ефективна и добре организирана глобална стратегия за готовност и ответна реакция на евентуални заплахи за здравето.

Глобалната инициатива за здравна сигурност (GHSI) бе създадена през ноември 2001 г. под ръководството на бившето министерство на здравеопазването и социалните услуги на САЩ. Въпреки че само четири държави от ЕС официално са членове на GHSI, членството на Европейската комисия гарантира, че резултатите от дискусиите в рамките на инициативата се съобщават на всички държави от Съюза чрез нейния Комитет за здравна сигурност.

Министерският форум на GHSI заседава ежегодно с участието на министри и секретари от страните от Г-7+ и комисаря по въпросите на здравеопазването от Европейската комисия. Световната здравна организация също участва като технически консултант.

Постижения на GHSI

  • По-добра готовност и по-добро реагиране в случай на вариола
  • Подобряване на международната комуникация и управлението на кризи
  • Изпробване и повишаване на лабораторния капацитет
  • Подобряване (в световен мащаб) на готовността и реакцията в световен мащаб при грипна пандемия
  • Готовност за химични и радиологични заплахи